|
Дъщеря и майка Южният парк е прекрасно място за срещи дори и ако се налага да обсъждаш с адвоката си доколко дълбоко си стъпил в лайната. Извадих папката с изпълнените с разнообразни почерци листи. Адвоката се беше постарал да ми подсигури копие на всяка една от жалбите на тридесет и осем възмутени жени, желаещи възмездие за "представянето на показ на техният личен живот" . Към всяка жалба беше прикрепена с кламер снимката на две жени. Снимките от моята първа фотографска изложба. Повечето дори не подозираха, че са снимани, но всички бяха поканени. Няколко от двойките гледаха учудено към обектива. Имаше и няколко усмихнати двойки. Зачетох се в жалбата на една от "усмихнатите": "... когато видяхме, че г-н В. ни снима ние не заподозряхме неговите намерения.... Да - когато се заговорихме той спомена, че подготвя изложба, но премълча извратената си идея... Ние нямаше да се съгласим.. Това е унизително и ... " Следваща снимка.. Следваща жалба .. "Дъщеря и майка" - темата на изложбата бе добре приета.. до деня на откриването. Тогава се появиха повечето от поканените "модели" и видяха всички снимки заедно. Около 15 минути по-късно бях останал сам с гост-музиканта - природно надарен талант, който бях открил на ЖП гарата. ..седмица по-късно получих призовка. Вървяхме в следобедният парк с адвоката. Чувствах се като в мафиотски филм, а дори не бях убил никого.. - Ако беше истински фотограф щеше да е значително по-лесно.. - Кое ? - Да докажа, че това е твоята творческа концепция.. - Само фотографите ли си имат "творческа" концепция ? - Знаеш, че съм на твоя страна, но да кръстиш изложбата "Дъщеря и майка" само по себе си е достатъчно - нямаше нужда да каниш циганина с акордеона. Всички обвинения са за обида - "създаване на неморални асоциации с личният живот на нищо неподозиращи семейства".. - Циганина с акордеона беше там, за да смекчи посланието на изложбата : ) - Не знам какво си искал да смекчиш, но ако не беше циганина щеше да ти се размине. - Ти нали беше на моя страна? - Да - ти си мой клиент. - И що използваш тази глаголна форма ? - "Щеше да ти се размине.." Звучи сякаш си решил да изгубиш делото.. - Е.. - Какво "Е" ? Ти дори не вярваш в правотата на клиента си! - В началото си мислех, че клиентът ми се е пошегувал. - А после? Адвокатът вдигна рамене: - После разбрах, че клиентът ми е извратено копеле, което склонно да потъпче всички човешки ценности.. - Какво съм потъпкал ? - Не ме прекъсвай щом ме питаш! - ОК - Ти се подигра с тези жени. И не ти беше достатъчно да си циничен, показвайки на дъщерите че неизменно заприличват на майките си. Реши да бъдеш и вулгарен.. - Мислех, че си приятел? - Това че съм приятел е причина да те защитавам безплатно, но не и да вярвам в извратениите ти. По дяволите! Имам си и дъщеря и майка.. Шибано е да се подиграваш с хората. - Ясно! Разкарай се.. - Аз съм твой адвокат.. - Ти не можеш да ме защитиш дори пред себе си.. - Нима очакваш да вярвам в справедливостта на убийството, когато защитавам убиец ? - Аз не съм убиец по дяволите. Просто съм снимал дъщери и майки. - Да.. И по време на изложбата доведе мазен циганин да пее "През гора вървели мале дъщеря и майка.." - Да.. И? - Ти наистина ли не знаеш, че това беше отвратително? - Не - кое му беше отвратителното? Виж - не съм те наел, за да ме караш да се чувствам виновен в собствените си очи, а за да накараш другите да разберат, че съм невинен. - Не си ме наел - правя ти услуга.. - Ти не пожела пари.. трябваше да наема някой, който да си вземе парите и да си свърши работата. - Вероятно.. - И какво ? - Може би ще успея да те защитя, ако успееш да ми обясниш - защо ти беше нужно да го направиш. - Защото ми се струваше добра идея да накарам дъщерите да не заприличват на майките си. - И реши, че най-добрия начин е да ги обидиш ? - Обидени са майките - не е подадена жалба от нито една от дъщерите.. всъщност вчера си легнах с една от дъщерите. Тя също като теб ми каза, че съм извратено копеле : ) - А ще успее ли да накара майка си да оттегли жалбата? - Едва ли : ) - С коя от дъщерите беше? - Не мисля, че това има значение за теб. - Просто ми беше интересно. Разрових листите и намерих жалбата със залепената снимка - Таня Андонова Сиянова и Деана Иванова Сиянова. - Не съм сигурен дали е Таня или Деана.. : ) Не знам коя е дъщерята и коя майката : )))) - Не и помниш името ? И намираш това за забавно ?! - Не и помня името.. но помня всеки дребен детайл от лицето и тялото и. Ти спомняш ли си как точно изглежда талията на жена ти или пък пръстите на ръцете и ? И ако не помниш тялото и смяташ ли, че има значение това, че знаеш името и? - Виж. Днешната среща наистина ми дойде в повече. Ще се прибера и ще помисля какво мога да направя. Само не искай от мен да вярвам извратениите ти. Тръгнах си леко замаян. Може би адвоката беше прав - аз съм извратено копеле, което се подиграва с изконните човешки ценности. После си лягам с жената, с която съм се подиграл и дори не запомням как се казва. Отнасям се с хората като с кучета. Лао Дзъ беше казал "Мъдрецът се отнася към всички хора, като към жертвени кучета направени от слама.." Каква е разликата тогава между мъдреца и извратеняка? Телефона ми звънна: - Ало? - Здравейте, аз съм една от дъщерите във Вашата изложба. - Ще Ви изпратя номера на адвоката си като sms. - Аз всъщност исках да поговоря с Вас.. исках да се извиня за това, че майка ми Ви съди.. Всъщност харесах идеята на изложбата. Харесах и интериорите във vladisss.com и се чувствам неловко за това, което се случва..... - Имаш ли планове за вечерта? - Харесва ми и твоята директност. Нямам планове за вечерта. - Ще те чакам в 8 часа на ъгъла на Шипка и Евлоги Георгиев. Там има прекрасна малка кръчма, в която лично ще ти забъркам коктейл. - Дизайнер, фотограф и барман ? : ) - По-скоро извратеняк, мъдрец и барман : ) - Ще се радвам да ме запознаеш и с тримата. - До довечера. - До довечера.
Затворих телефона и на екрана се появи запитване дали желая да запиша новия контакт. Натиснах "Запис" и стигайки до графата "име" се разсмях така, че няколко минувачи ме изгледаха с учудване. Записах "Помня Този Глас И Лицето И Бенката на Шията.." и това, че телефона автоматично прави всяка следваща дума с главна буква както се полага за име ме зарадва.
|